Есенно по бреговете на река Арда

Всичко започна с един пожелан подарък за рожден ден - пътуване. В рамките на седмица обмислях на къде искам да тръгнем. 
Есен е. Топла, жълта, слънчева, истинско циганското лято. Толкова много места мамят да бъдат посетени, но някак си изборът ми спря на Родопите. Има някаква сила в тази планина, която привлича и омагьосва, и ако веднъж си бил там винаги те тегли да се върнеш отново. Реших да тръгнем към Източните Родопи и по- точно към горното течение на река Арда, където като наниз перли са наредени селата Чокмаково, Смилян, Кошница, Могилица и Арда. Целта е да посетим пещерата Ухловица, Агушевския конак и изворите на река Арда, както и да хапнем от известния смилянски боб, марудниците и родопския пататник.

Ще отседнем в село Могилица. То се намира на 20 км. от гр. Смолян, а пътят макар и с доста завои е хубав и поддържан. Старото име на с. Могилица е Тозбурун, което на турски означава “прашна могила“. Първите данни за човешко присъствие в региона датират от преди 1000 г.пр. н.е., а по време на византийската империя мястото е било курортен център. Вече предвкусвах два дни пълни с емоции и нови впечатления, непознати вкусове и топло слънце с много багри – жълто, ръждиво кафяво, червено. Приготвих фотоапарата, багажа и ... за съжаление тръгването се отложи с няколко часа. Тръгнахме от София надвечер и по-голямата част от четири часовото пътуване беше по тъмно, така че не мога да разкажа за красотите по пътя. Пристигнахме в с. Могилица в 22ч. Побързахме да се настаним, да хапнем и се отправихме по леглата в очакване на следващия ден.

Ранно утро е. Тихо, спокойно, сънено. 
Тънка като паяжина, октомврийска, утринна мъгла пълзи между къщите и се стели леко над река Арда. 
Мирише на влага и мокри листа. Усещам хладния въздух по лицето и косата си. Слънцето се крие и срамежливо наднича иззад облаците. Малко родопско село се пробужда.

Първото нещо, което попадна пред погледа ми са Агушевските конаци. Построени в началото на 19 век за Агуш ага, богат турски феодал, те са единствени по рода си на Балканите. Представляват комплекс от три сгради с три вътрешни двора. Висок зид опасва целия комплекс, а от към брега на р. Арда е построена висока бяла кула, изрисувана с мотиви от Родопите, която създава усещането, че част от старинен замък. В края на 60-те години на XX в. започва реставрация и Агушевските конаци стават етнографски музей, а стаите били възстановени в предишния им вид. През 1990 година наследници на Агуш Ага си възвръщат имота.

След вкусната закуска с родопски марудници се отправихме към пещерата Ухловица. Тя се намира на около 3 км. северно от с. Могилица и е една от най-старите пещери в региона с дължина 460 метра, като само 330 от тях са достъпни за туристи. До пещерата се стига по стръмна пътека, в края на която ни очакват 180 метални стъпала водещи до самия вход.

Красотата на пещерата и  невероятните дендритни образувания, които много приличат на корали, ни пленяват. В края на пещерата има 7 езера, които през пролетта се пълнят с вода. В едно от тях от високо се спуска, красив в своята белота, каменен водопад.

Ухловица не е единствената пещера в района. Тук са още пещерите Надарска, Бориковска, Голубоица, в която можете да се спуснете с лодка по подземната река, но само в периода от юни до септември месец.

Разходката ни продължи към село Смилян, където седнахме да обядваме и да опитаме прочутия смилянски фасул. Смилян е едно от най- големите села в областта, а според историците е и едно от най-старите.

Една от забележителностите на селото е часовниковата кула, висока над 10 метра. Тя е построена по времето на турското робство, за да бъде наблюдателница и едва след освобождението на нея е поставен часовников механизъм, подарен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. До кулата има паметник на Висарион Смолянски, епископ на Смолян, убит жестоко от турците по време на насилственото помохамеданчване на българите в района на Смолян.

  

Имахме желание да продължим разходката, но за съжаление слънцето, което сутринта плахо се показваше, се е скрило зад тъмни облаци и ситни капки дъжд заплашват да провалят плановете ни да стигнем до извора на р. Арда.

Затова бързо се качихме на колата и потеглихме. Село Арда се намира само на няколко минути от с. Могилица. То има има тракийски произход, а името Арда означава „бяла река“. Дали заради късния съботен следобед или заради слабия дъжд, селцето ни посрещна тихо и безлюдно. Близо до училището се намира туристическия, информационен център, който обаче беше затворен и нямаше кого да попитаме как да стигнем извора на река Арда. Продължихме напред, но асфалтирания път скоро свърши до малка бяла църква с позлатено кубе на камбанарията, което се открояваше върху мрачното небе.  За съжаление църквата „Св. Никола“ също беше затворен и не можахме да влезем да разгледаме, така че направихме завой  и тръгнахме да търсим друг път. Оказа се, че е трябвало да минем по моста, на 50 метра по- нагоре.

 

Излязохме от селото и не след дълго стигнахме до табела, която сочеше към тесен криволичещ път, водещ до нашата цел.

Беше спряло да ръми и решихме да оставим колата и да вървим пеша. Лек полъх на вятъра носеше аромат на  дъжд. Прихлупеното и намръщено небе подчертаваше жълто-червените краски в есенната премяната на дърветата. И в този момент, на този безлюден, мокър път, сред тишината изпитах чувство за безвремие и покой. Скоро дъждовните капки се затъркаляха отново и ние тръгнахме обратно към колата. Ще се върнем догодина, през лятото и тогава ще стигнем до края на пътя. 

Прибрахме се в Могилица, а дъждът продължаваше тихо да вали. Хазяйката ни чакаше за вечеря с пататник и домашна ракия. И въпреки, че слънцето и циганското лято ни изневериха, а дъждът вървеше по нашите стъпки бяхме доволни от видяното, а аз си обещах, че непременно следващото лято ще се върнем пак, за да се пуснем с лодка в пещера Голубоица, да стигнем до извора на река Арда и да се разходим из местността „Падала“.

Как да стоплим тялото и душата си през зимния сезон

Декември е и макар да не ни се иска на вън вече е студено, често мрачно и неприветливо. И когато слънцето с дни се губи някъде, стъмва се рано и навън вали сняг, всеки има нужда от топлина, уют и малко удоволствия.

Ето моята рецепта за създаване на добро ностроение в предпразничните дни - чаша топла напитка, хубава музика, запалена свещ, компанията на добър приятел, а защо не и парче домашно изпечен сладкиш.

Някак традиционно свързваме зимата с чаша топъл чай, но аз предлагам да разчупим традицията и да помислим за капучино, горещ шоколад, мляко с мед и канела и още много други доставящи топлина и наслада напитки.

Тук ще ви предложа няколко бързи, лесни и вкусни рецепти, както и малко история.

След кафето и чая може би най често поръчваме капучино. Родината му е слънчева Италия и една от историите разказва, че тази напитка съчетала в себе си нежния вкус на топло мляко и силния аромат на прясно смляно кафе е приготвена за пръв път от монасите капуцини през 16 век.

 Хубавото капучиното се приготвя от 25 мл. еспресо от качествено кафе и 125 мл. разбито на пухкава пяна и загрято до 55-60 градуса прясно краве мляко. И за да бъде още по- вкусно се поднася в предварително затоплена чаша.

Наред с капучиното любима напитка е и горещия шоколад. Той е предпочитана сладост в студеното време и може да бъде приготвен с различни аромати и вкусове.  Първият шоколад е направен в Америка от ацтеките, населявали територията на днешно Мексико, а е пренесен в Европа през далечната 1550 година от испанците, като постепенно набира популярност, за да стане любим десерт на милиони хора.

Ето така можете да си приготвите горещ шоколад у дома.

В 500 мл. загрято прясно мляко се слагат около 140 гр. натурален или млечен шоколад натрошен на парченца и 2 ч. л. кафява захар. Разбърквасе внимателно докато се получи еднородна смес, без да оставяте да кипва. След като сместта заври се сваля от котлона се прибавят 2 с. л. бита сметана. Може да прибавите ванилия или канела, смлени на ситно лешници, или пък няколко капки Амарето ликьор, за любителите на леко горчивия аромат.

Ето го и топлото мляко с мед и канела. Успокояваща, ароматна и здравословна напитка подходяща за всички. Приготвя се лесно от 600 мл. прясно мляко, 2 ч. л. кафява захар, щипка или пръчка канела и 2 супени лъжици мед. Ако имате проблеми със заспиването това определено е вашето питие.

Разбира се няма да забравя и за чая. Тук изборът е огромен и има по нещо за всеки вкус- български чай от букет различни билки, плодов, зелен, бял, черен.  Ако решите да се спрете на истински черен или зален чай ви препоръчвам, след като кипнете водата да я оставите за 2-3 минути да се „успокои“ и тогава да залеете чаените листенца за 3-4 мин, достатъчно време, за да могат те да пуснат аромата си.

И понеже споменах в началото за домашен сладкиш нека споделя и рецептата за един страхотен кекс от моето детство. Необходими са 4 яйца, 2 ч.ч. захар, един бакпулвер, 2 ванилии, ¾ ч.ч. олио, 3 ч.ч. брашно, малко безалкохолно и 2 с.л. смляно кафе. Разбиват се яйцата, захарта, ванилията, бакпулверът, олиото и постепенно се прибавят 2 чаши брашно. Образува се гъста смес, която се разрежда с малко безалкохолно и се добавя последната чаша брашно. Сместта се изсипва в подходяща форма, като се оставя съвсем малко от нея и се прибавя кафето, разбърква се добре и се изсипва върху другата смес. Пече се на 180 градуса за около 40-50 минути.

Без значение каква напитка ще изберем, дали че добавим към нея парче домашен сладкиш, дали ще имаме на масата запалена свещ и ще слушаме  хубава музика мисля, че най-важно е да има с кого да споделим доброто настроение и уюта в студените зимни дни.