Октомврийска разходка из Боженци

 Боженци е прекрасен малък оазис от тишина, спокойствие и усещане за безвремие, намиращ се на около 16 км. от гр. Габрово по посока Велико Търново. Въпреки, че пътя през Шипченски проход никак не е лош, трябва да се внимава с табелите, защото на разклона след Габрово човек лесно може да се заблуди и да тръгне към  Трявна.

Всичко в това малко селце, което от 1964 година е и архитектурен резерват те връща назад във времето, пречиства мислите ти от ежедневните грижи и успокоява. 

Чудех се дали да разкажа повече за историята на Боженци или да споделя личните си впечатления и емоции, и реших да заложа на второто. А колкото до историята само с две думи мога да кажа – тя е стара и интересна.

Всеки сезон подчертава красотата на Боженци по различен начин.

Аз го видях през есента обсипано със злато и наситено червено, с шумящи от отронените листа калдъръмени улички, с аромат на влажна, орехова шума, дим и нещо сладко.

Разходката из селото не е дълга, но пък е интересна. От информационния център си взехме екскурзовод, който ни разказа повече за историята и легендите свързани със селото, за традициите и поминъка на хората. Някой от видните боженкалии са Рачо Ковача, син на болярката Божана и основател на град Габрово и дядо Миньо Попа, който е известен герой от габровските анекдоти.

Посетихме килийното училище, една от многото превърната в музей къщи „Къща баба Райна“ и работилницата за пречистване на восък или така наречения Менгем, която е от 19 в., но е напълно запазена. Веднъж в годината, на 22.09, в Менгема се показва на живо как се пречиства пчелен восък.

След обиколката седнахме да опитаме баклавата и турското кафе, които се предлагат в Шекерджийницата в центъра на селото. А когато притъмня се прибрахме в малката, закътана Вичева къща, където бяхме отседнали.

Нощите в Балкана са доста хладни, но доброто настроение и домашната ракия споделена с приятели  поддържаха топлината.  

Характерно средство за отопление в Боженските къщи е джамалът. Това е зидана печка, която се намира в стаята за спане и е свързана с огнището в основната стая, така през студената зима с един огън се топлят 2 стаи.  

По някое време излязoх на вън, за да погледна звездите и пълнолунието, или пълнолудието както го наричам аз  , и сякаш попаднах в друг свят. Беше абсолютно тихо, мека, поглъщаща тъмнина обгръщаше всичко и само тук там проблясваха като светулки светлини от прозорчетата на къщите. Въздухът беше като кристал -  хладен и режещ.

Хубаво се спи на такава тишина и бързо се спи. Още в 7:30 часа бяхме отворили очи, или поне повечето от нас .

Утрото ни посрещна слънчево, усмихнато и окъпано в роса, с обещанието за прекрасен ден. 

Заедно със слънцето от някъде се появи и едно коте с мръсен нос, и с желание да бъде погалено и нахранено. Споделихме с него малко сиренце, а то замърка доволно.

 

В Боженци има много котки. Черно бели, шарени, рижави, тигрови и всичките безкрайно любвеобилни и гальовни или постоянно спящи, като този котак ...

Закусихме в една от механите на площада, където ядох една от най-вкусните баници в живота си, заедно с биволско мляко и разбира се турско кафе. След обилната и вкусна закуска, беше време отново за кратка разходка, преди тръгване. Отидохме до църквата на селото и после поскитахме малко по тесните улички.

Макар и много кратко, времето прекарано в Боженци беше прекрасно. Тръгнахме си заредени с много настроение и усмивки.

Ах морето....

Обичам морето.
Обичам го през лятото - безкрайна синева, нежен плясък на вълни, пухкави бели "зайчета" от морска пяна, пясък полепнал по мокрите крака, топли, звездни, теменужно сини нощи пълни с тайни и звучен смях...
Обичам го през есента - тъжно и самотно. Тогава ми се иска да го прегърна и утеша, когато вятърът започва да рони жълтите листа и замирише на дъжд, и есенното слънце се опитва да разкъса сивите облаци и да го докосне с нежна милувка.
Обичам го през зимата. С пустите плажове, самотните чайки и бурният вятър, който повдига високо вълните и изтръгва сълзи от очите ми. Тогава морето стене, мята се сърдито и неговия рев ме омагьосва.
Обичам го и през пролетта - спокойно, с плаха усмивка, като дете, на което току що са пресушили сълзите и то е готово за игра, чакащо, нетърпеливо и красиво.
Обичам морето.

изгрев

яхтичка

преди да дойдат туристите

Морето

залез

Калофер и екопътека " Бяла река"

Калофер - любима моя дестинация. 
Дали заради местоположението му, спокойствието, което цари там, симпатичните хора или красивата природа, но в Калофер винаги се чувствам прекрасно и релаксирам напълно. Този път посетихме града през пролетта. Времето беше с нас- слънчево и топло. Природата се беше събудила. Дърветата белееха натежали от цвят, усещаше се аромата на пролет и навсякъде се чуваше птича песен. 

Калофер

Калофер

Оран

Връх Ботев

Отседнахме в "Сандевата къща". Там сме били гости и преди, и определено ще отидем пак.  Къщата е последната от Калофер по посока на месността Паниците, където е изходния пункт за хижа Рай и връх Ботев. Това е стара занаятчийска къща, в която има тепавица и воденица, а през двора и тече река Тунджа. Има две стаи за гости с по три легла и самостоятелни санитарни възли. Има също така добре оборудвана кухня и механа към нея. И всичко блести от чистота.  Хазяите са безкрайно мили и любезни хора, които те карат да сe чувстваш като у дома си.

Сандевата къща

Сандевата къща

На двора

На двора

На следващият ден след закуската тръгнахме към еко пътека "Бяла река". Еко пътеката е открита през 2004 година и е част от Национален парк Централен Балкан. Намира се на 8 км. от град Калофер в началото на резерват "Джендема". Началото й е на 200 м. от Калоферския мъжкия манастир. Пътеката е направена по поречието на река Бяла. Маршрутът е сравнително лек,  с дължина 1860 м. и се изминава за около 2 часа. Има много  табели с информация за растителните и животински видове  в резерват "Джендема".  Над реката са построени 8 дървени моста, на най-трудните участъци има стълби, а  стъмните места са обезопасени с парапети. Има беседки за отдих, за любителите на силните усещания има място за скално катерене и преди всичко има много карсота.

Пролетта беше напълнила коритото на реката, водопадите разбиваха водата на хиляди капчици бяла пяна, а птичките се опитваха с песента си да заглушат шума водата. Топлото слънце, цъфналите дървета, ароматът на свежест и зелено направиха разходката още по- приятна.  

Ако искате да се откъснете за малко от градския шум и да презаредите батериите препоръчвам ви едно малко бягство до гр. Калофер и красивите еко пътека "Бяла река".

Бяла река

Водопада

Информационна табела

Един от 8-те моста над реката

Гъбки

Теменужки

Неделна разходка

Мрачен, но сравнително топъл февруарски ден е и на мен ми се приисква да "разходя" малко туристическите си обувки. Докато се чудя за посоката се сещам, че преди време възнамерявах да посетя Лозенския манастир "Св. Спас", който се намира  югоизточно от село Лозен в Лозенската планина и на около 20 км. от София. 

Няма нужда от сериозна организация, взимаме си само вода и нещо за гризкане по пътя и тръгваме. Оставяме колата на паркинга до учебния център на БЧК в края на село Лозен. Малко по- нагоре е началото на еко пътека " Лозенска планина", която ще ни отведе до манастира.

Началото на еко пътеката

 Пътеката е открита през 2010 година. Тя минава покрай Матейната чешма, манастира " Св. Спас",  връх Половрак и стига до с. Пасарел.
Теренът поне в началото не е стръмен и разходката през смесената гора е приятна. Тук там има все още сняг, а тишината нарушават само чуруликането на птичките и ромона на реката. За около 40 минути стигаме до Матейна чешма, където има беседка, пейки и маси за пикник. Там правим кратка почивка, колкото да пием от водата и да  направя няколко снимки. Продължаваме  по пътеката към

Матейна чешма

манастира.

По пътя

По пътя

Внезапно се появява вятър и мъгла започва да пълзи между дърветата. Още 20 минути бавно ходене и в края на пътеката виждаме манастира. 

Манастир "Св. Спас"

Дали заради мъглата или тишината, но всичко изглежда леко призрачно и нереално. Едно жълто куче маха  опашка и се протяга, снегът скърца под краката ни. Манастира изглежда необитаем. Църквата е заключена, но от широкия манастирски двор има прекрасна гледка към Софийското поле, която обаче успявам да зърна само за миг преди мъглата да я погълне.

Манастирската чешма

Заради времето тръгваме бързо обратно към с.Лозен и неусетно стигаме до началото на еко пътеката. Ако имате време и желание за кратка и приятна разходка през събота и неделя препоръчвам ви този маршрут.