Октомврийска разходка из Боженци

 Боженци е прекрасен малък оазис от тишина, спокойствие и усещане за безвремие, намиращ се на около 16 км. от гр. Габрово по посока Велико Търново. Въпреки, че пътя през Шипченски проход никак не е лош, трябва да се внимава с табелите, защото на разклона след Габрово човек лесно може да се заблуди и да тръгне към  Трявна.

Всичко в това малко селце, което от 1964 година е и архитектурен резерват те връща назад във времето, пречиства мислите ти от ежедневните грижи и успокоява. 

Чудех се дали да разкажа повече за историята на Боженци или да споделя личните си впечатления и емоции, и реших да заложа на второто. А колкото до историята само с две думи мога да кажа – тя е стара и интересна.

Всеки сезон подчертава красотата на Боженци по различен начин.

Аз го видях през есента обсипано със злато и наситено червено, с шумящи от отронените листа калдъръмени улички, с аромат на влажна, орехова шума, дим и нещо сладко.

Разходката из селото не е дълга, но пък е интересна. От информационния център си взехме екскурзовод, който ни разказа повече за историята и легендите свързани със селото, за традициите и поминъка на хората. Някой от видните боженкалии са Рачо Ковача, син на болярката Божана и основател на град Габрово и дядо Миньо Попа, който е известен герой от габровските анекдоти.

Посетихме килийното училище, една от многото превърната в музей къщи „Къща баба Райна“ и работилницата за пречистване на восък или така наречения Менгем, която е от 19 в., но е напълно запазена. Веднъж в годината, на 22.09, в Менгема се показва на живо как се пречиства пчелен восък.

След обиколката седнахме да опитаме баклавата и турското кафе, които се предлагат в Шекерджийницата в центъра на селото. А когато притъмня се прибрахме в малката, закътана Вичева къща, където бяхме отседнали.

Нощите в Балкана са доста хладни, но доброто настроение и домашната ракия споделена с приятели  поддържаха топлината.  

Характерно средство за отопление в Боженските къщи е джамалът. Това е зидана печка, която се намира в стаята за спане и е свързана с огнището в основната стая, така през студената зима с един огън се топлят 2 стаи.  

По някое време излязoх на вън, за да погледна звездите и пълнолунието, или пълнолудието както го наричам аз  , и сякаш попаднах в друг свят. Беше абсолютно тихо, мека, поглъщаща тъмнина обгръщаше всичко и само тук там проблясваха като светулки светлини от прозорчетата на къщите. Въздухът беше като кристал -  хладен и режещ.

Хубаво се спи на такава тишина и бързо се спи. Още в 7:30 часа бяхме отворили очи, или поне повечето от нас .

Утрото ни посрещна слънчево, усмихнато и окъпано в роса, с обещанието за прекрасен ден. 

Заедно със слънцето от някъде се появи и едно коте с мръсен нос, и с желание да бъде погалено и нахранено. Споделихме с него малко сиренце, а то замърка доволно.

 

В Боженци има много котки. Черно бели, шарени, рижави, тигрови и всичките безкрайно любвеобилни и гальовни или постоянно спящи, като този котак ...

Закусихме в една от механите на площада, където ядох една от най-вкусните баници в живота си, заедно с биволско мляко и разбира се турско кафе. След обилната и вкусна закуска, беше време отново за кратка разходка, преди тръгване. Отидохме до църквата на селото и после поскитахме малко по тесните улички.

Макар и много кратко, времето прекарано в Боженци беше прекрасно. Тръгнахме си заредени с много настроение и усмивки.